От бум към спад - нажеженият жилищен пазар в Австралия се преобръща

Този април Рейс Саки, който се занимава с ремонти по домовете, обявил жилището на родителите си в покрайнините на Мелбърн за продажба с надеждата за бърза сделка, така че да могат да се установят по-близо до семейството му и до здравни услуги, пише Ройтерс.

Но шест седмици и две лихвени повишения по-късно той оттегля обявата, след като не е получил нито една оферта въпреки отстъпката от 10% от офертната цена, която е средна за пазара за сходни имоти в района.

„Не получихме нищо, абсолютно нищо“, казва 45-годишният Саки. „Наистина изгубих търпение“, допълва той.

Неговият опит отразява бързото преобръщане на жилищния пазар за 2 трлн. австралийски долара (1,4 трлн. щатски долара), който след ръстовете по време на пандемията навлезе в забавяне, което според мнозина икономисти се дължи на агресивните лихвени повишения от централната банка, решена да овладее галопиращата инфлация.

Спестяванията по време на пандемията и стимулите тласнаха нагоре с една четвърт цените на жилищата в цялата страна само през 2021 г. Но сега се продават на търг малко над половината от предлаганите имоти в повечето основни градове спрямо три четвърти през март.

„Бумът стана възможен след прехода от много високи лихви преди 30 години до много ниски в последно време, а сега тенденцията се преобръща“, коментира Шейн Оливър, главен икономист в компанията AMP, който очаква цените на жилищата да намалеят с между 15% и 20% спрямо връхната им точка от началото на 2022 г. до 2024 г.

Тъй като австралийското правителство предупреждава, че инфлацията все още не е достигнала връхната си точка, повечето икономисти очакват още лихвени повишения в идните месеци, следващото се очаква във вторник.

Стрес за продавачите

Продавачите са изправени пред множество насрещни ветрове от конкуренцията до влошаването на нагласите на потребителите. Тъй като някои собственици на жилища обичайно предпочитат да продават през пролетта, ръст на обявите идния месец може да засили натиска, коментират икономисти.

В същото време, след като отложиха плащания по кредити от засегнати от пандемията собственици на жилища, кредиторите възобновиха дейността си по „ипотечна принуда“ като конфискуване на имоти от хора, които са спрели плащанията, сочат съдебни данни.

В първите шест месеца на 2022 г. заявленията за конфискуване на имоти в трите най-гъстонаселени щата в Австралия са достигнали 997, което е ръст с 56% спрямо година по-рано. Това все пак е доста под нивата преди пандемията, но е сигнал за потиснатост на ипотечния пазар.

„Има издадени искове, особено от по-малки кредитори“, коментира Клод Вон Аркс, финансов консултант в Consumer Action Law Centre.

SQM Research съобщава, че имотни обяви с фрази като „принудителна продажба от банка“ или „иззет от кредитор по ипотека“ са достигнали рекордно дъно от 5500 през април, месец преди да започне повишаването на лихвите, спрямо около 15 хил. преди пандемията. До средата на юли броят е нараснал с 10%.

„Намираме се в нова обстановка, при която имаме растящи лихви и вече нямаме банкови мораториуми, така че нашето очакване е цифрите значително да нараснат и най-малкото да се върнат на нивата преди COVID“, коментира изпълнителният директор на SQM Луис Кристофър.

Хората, които са застрашени от принудителни продажби или изгонване от дома, съставляват една четвърт от случаите в Mortgage Stress Victoria, която предоставя услуги на хора, изпитващи затруднения с плащанията. Това е значителен ръст спрямо 5% в началото на 2022 г., съобщава правният директор Матю Мартин.

Четирите най-големи банки - Commonwealth Bank of Australia, National Australia Bank, Westpac Banking и Australia and New Zealand Banking Group, съобщават, че не наблюдават ръст на принудителното прилагане на ипотеки, знак, че промяната е движена от небанкови кредитори, които отпускат заеми на по-рискови клиенти при по-високи лихви. Тези кредитори държат една четвърт от пазара.

Главният изпълнителен директор на Австралийската банкова асоциация Анна Блай казва, че конфискациите са останали на историческо дъно заради инициативи в последните десет години за подкрепа на клиенти в затруднение и „данните за по-дългосрочни тенденции винаги трябва да се вземат предвид наред с по-краткосрочната картина“, допълва тя.